На другия ден разгледахме Isak Pasa Palace
Нещо не съм подбрал снимки от там, но сега виждам, че пашата си е спретнал чудна гледка:
от тоалетната… 
Из двореца се разхождаха туристи, които като разбраха, че сме чужденци се охилиха и почнаха да ме обикалят говорейки на развален английски: “Нали знаеш, че тук не е Турция. Тук е Кюрдистан. Вива Кюрдистан!”
Аз и Арарат
Тази снимка ми е от серията документални. Това е в Ъгдър – от разклона надясно след 80 км се влиза в Нахичеванската автономна република – азерския еквивалент на Нагорно-карабах.
Тук се отопляват с това – изсушена тор:
Движехме се на север към древния град Ани. Хванахме някакъв 40 километров път без асфалт за да съкратим доста километри:
За Ани може да се прочете много в интернет. Най-общо казано е древната арменска столица, в разцвета си е бил съизмерим с Константинопол.
Останките на този град, рай за всеки археолог, се простират на огромна площ. Тази църква е на почти 1000 години.
За огромно съжаление турските официални власти изглежда са положили усилия след Първата световна война да заличат останките, което разбира се не е било напълно възможно. В момента се правят някакви плахи опити за реставрация, но дали заради географското положение на Ани (което е много далече от туристите), дали нарочно, не изглежда да кипи някаква сериозна дейност. По всички туристически табели е наблегнато на съчетанието Ancient Ani, като думата Армения е старателно избегната и заменена с това че има останки от различни народи и цивилизации.
Този каньон разцепва земята на Турция отляво и Армения от дясно. Арменците виждат Ани само през границата (наистина от другата страна има път водещ до там, обозначен с кафявите табели за историческа забележителност):
Отсреща е Армения, а огражденията са заради граничната зона:
Съвсем в очаквано джамията е по-старателно реставрирана от всичко останало:
След това поехме към град Карс. Разделихме се с Асим, който замина към неговия град, не много далеч от тук. Ние отидохме в близкия по-голям Карс. Аз исках да минем и дори да останем там, защото в момента четях книгата “Сняг” на Орхан Памук, чието действие се развива точно в Карс.
А Карс е особен град. Плана му е правен от руснаците, когато този регион е бил в Руската империя (между 1878 и 1918) – с характерните широки пътища, нетипични за турските градове. На много места архитектурата е руска или арменска. Ето как са отбелязани руските сгради, които са навсякъде:
Кар на турски значи сняг. Климатът в Карс е континентален, и заради високата надморска височина е доста студено. Средната температура през януари е -18, а сняг има 4 месеца в годината. Зимно време Карс може наистина да бъде откъснат за известно време от останалата част на страната – събития описани от Памук в романа му “Сняг”. А всеки, който е чел книгата ще разбере защо съм сложил тази снимка.
